Добро утро от Мароко!

Някога много отдавна,  майка ми която вече не е между живите ми подари една много хубава книга за Мароко с пожелание да разгледам цялата страна-  особено Атласките планини и клисурата Дадес.
И така започна моята голяма обиколка в 
Мароко- който се оказа оазис за душата ми по време януарска буря.
Разположен е в Западна Африка, граничи с Атлантическия океан и Средиземно море, със (Сахара на югозапад), Хасанските планини и снежните върхове на Атлас. 
Изпъстрен с красиви крайбрежни градове, старинни квартали и интересни хора.
Земята е населявана от  финикийци, карети и римляни и много други.
Ислямът навлиза  през 7–8 век и оформя както  културата така и  архитектурата на страната.
През 1912 година става протекторат на Франция и Испания, но запазва монархия. През 1956 е обявена независимост и 
Оттогава Мароко е конституционна монархия с парламентарна система и крал.
Сахарата не винаги е била безкрайно море от пясък. Според една от най-красивите и поучителни легенди на номадите, тя крие в себе си спомена за една изгубена райска градина.
Легенда за раждането на Сахара📌
Преди хиляди години, там, където днес се простират огромните дюни на Мароко и Алжир, се намирала най-плодородната земя на света. Имало гъсти гори, бистри реки, пеещи птици и градини, които ухаели на жасмин и портокал.
Договорът с боговете
Хората, които живеели там, били щастливи и не знаели какво е глад или мъка. Легендата разказва, че Великият дух (или Аллах, в по-късните версии) сключил договор с хората: той им дал този рай, но поставил едно единствено условие – да останат верни на истината.
„Всеки път, когато някой от вас изрече лъжа, аз ще пускам по едно зрънце пясък върху земята ви.“
Падението
В началото хората били честни и добродетелни. Понякога се случвало някой да излъже за дреболия и едно малко зрънце пясък падало някъде в тревата, но никой не го забелязвал.
С времето обаче хората станали алчни и горделиви. Започнали да се мамят един друг за пари, за власт и дори в любовта. Лъжите ставали все по-големи и по-чести.
Първо се появили малки пясъчни купчинки.
После изчезнали цветята и накрая  пресъхнали реките под тежестта на натрупания пясък.
Един ден била изречена толкова голяма и страшна лъжа, че небето потъмняло и върху някогашните градини се изсипал истински дъжд от пясък. Когато слънцето изгряло на следващата сутрин, зеленият рай бил изчезнал, затрупан под безкрайните златни дюни на Сахара.
 Пеещите пясъци
Номадите туареги (известни като „Сините хора на пустинята“) вярват, че легендата не свършва дотук. Те казват, че Сахара е жива!
Сега ще разберем дали е така!