Дълбоко в сърцето на на Андите, е разположена тази красива страна пропита със златния дъх на историята. Тук земята говори — с каменните стъпала на Мачу Пикчу, с руните, изписани от времето по стените на свещените градове на инките и всяка пътека носи спомена на духове и шамани, които шепнат в мъглата, а всяка скала сякаш пази тайната на изгубеното време. Да слезеш от панорамното влакче в Агус Калиентес е като сън в звездна нощ. Да усетиш могъществото на река Урубамба, пред статуята на Пачакоте, е повече от сбъдната мечта.
За мен - Перу е дъга от цветове — от зеления дъх на Амазонската джунгла до кестенявите сенки на пустинята Наска, където линии, невидими от земята, рисуват космически послания от небесата.
На брега на езерото Титикака, най-високото плавателно езеро на света, слънцето се оглежда в безкрая на водата, а тръстиковите острови плават като сънища от друга епоха.
В градовете, колониалната изтънченост се преплита с древния пулс на индианска душа — песните на кечуа ехтят по калдъръмените улици на Куско, а в Лима океанът шепне истории на мореплаватели и изгубени съкровища.
Перу се усеща. В аромата на прясно изпечено какао. В танца на жените в цветни поли по празничните площади. В стъпките нагоре по стръмните пътеки на Свещената долина, където дъхът ти спира не само от височината, а и от величието на всичко около теб и остава само преклонението пред лицето на вечността.
Перу е сън, събуден от слънцето.
Перу е песен, написана със земя, огън, вода и време.
Перу е врата — към земя, към небе и към теб самия..
Остави коментар
Този сайт е защитен чрез hCaptcha и се прилагат Правилата за поверителност и Условията за използване на услугата на hCaptcha.