Детето на хлебаря

На един малък площад, в един забравен от Бога сирийски град, сред отломки от бомби, седя аз, Калин, Съдбата и детето на хлебаря.
В една скърцаща от студ и свистене на вятър януарска сутрин, една тъжна трепетна от нежност човешка душа очакваше своя развой. И една безбожна призрачна тишина потулена и смълчана дебнеше от всеки ъгъл на човешка безпътица. И един сринат до основи град, от човешка амбиция и нечовешка жестокост бодеше очите ми и една болка пронизваше сърцето ми до несвяст. И едни руини със сенки от клони, стърчаха и протягаха краища сякаш да опазят пътя от неканени въоръжени войници с тропот от безмилостни крачки. 

Нямах сила да укротя ветровете в този ден. Ни вътре, ни вън. Суровото очарование се изгуби в безмълвието на момента. И накрая един детски глас се възцари от изкорубената стържеща на талази тишина.
Мархаба! Тляти! Тляти!! ( здравейте, три хляба, три хляба). Купете три хляба.. - казваше детето и още по-настоятелно мърдаше брадичката си. Хъмси! И ни гледаше с тез гарваново черни тъжни очи. Арба, и в отчаяние посочи питките над главата си. 

Питам се? И свирепата съдбата питам, колко  питки трябва да купя, за да изкупя срама срещу невинната детската душа?! И колко безсърдечни амбиции и болка още трябва да понесат сирийските деца. И  колко  барела петрол всъщност е  съвестта?! 

"Колкото души на света, толкова пътеки към Бог", казват в Дамаск. Ни път, ни пътека! Само Безпътица. Оловно сива с ампутирана душа. Думите му бяха гръмки на този президент, а постъпките жалки. Разликата между думите и действието, е само в резултата. А резултата от думите, е в съвестта. Ще се срещнем в съвестта ти! А тя рано или късно ще те намери!

Теменужките на площада се  превърнаха в пепел. И отново се възцари тишина..

Странно, малкия човек винаги иска да е по- голям от истината!
Дотогава, докато не се намери решение на принизяването, падението и притъпяването на сетивата поради невежество, дотогава докато съществува мрак и духовна нищета думите ми няма да бъдат ненужни!