Присъдата над човешката суета наречена Улуру

Това място, не е създадено, за да ни се хареса.
Не е направено за снимки.
И не е туристическа атракция.
За народа от племето - Aṉangu- това е жива свещена земя!
Памет. Закон и предци.
Свят, който не ни принадлежи!
И може би точно това ме разтърсва всеки път когато дойда!
Пред Улуру, човек се чувства толкова малък.
Толкова шумен и закъснял за времето и ценностите, които отдавна потъпкахме и забравихме.
Хората на  тази земя гледат и виждат живот, отговорност и истина, която не може да бъде купена, покорена или обяснена.
Улуру не те впечатлява.
Напомня ти, че има места на този свят, пред които не говориш.
Не позираш.
Не взимаш.
Само свеждаш глава.
За мен - Улуру,  е урок по смирение.
По памет.
По уважение.
Към земята. Към хората. Към душата и нейният избор къде да се роди. 
Към онези, които са били там много преди нас.
И най- вече, към истината, че светът не е декор за нашето его.
 Улуру стои насред Австралия като изправен свидетел.
На време, на истории, които не разбираме докрай и на болка, която не е наша, но сме длъжни да уважим.
На святост, която не търпи евтина възхита.