Пътепис - Канада

Изумително красива, подредена и зелена държава, която е втората по площ в света след Русия, а общата и  граница със Съединените щати е най-дългата в света. От икономическа гледна точка е сред най-развитите държави с едни от най-високите доходи на глава от населението, както и икономическа свобода, задминаваща тази на САЩ и на повечето западноевропейски държави. Няма богата история, но хората живеят подчертано спокойно като изключа Торонто, но за него накрая.

"Начинът, по който гледаме на нещата създава нашата реалност". Това важи с пълна сила за канадците.

Вълшебна сутрин след една уханна августовска лятна нощ. На вън вали. Цветовете стават по-ярки след дъжд. Сградите по-магични, а хората толкова са свикнали с времето, че се сливат с пейзажа. Влюбих се в Квебек - столица на канадската френскоезична провинция. Този град е като неразказана приказка. Изобща всички малки градчета в Канада са такива. Безспорна забележителност е „Замъкът Фронтенак“ – хотел, построен в края на 19 век в стил Късно Средновековие, който  придава на града особена романтика и величие. Въпреки близостта до Атлантическия океан климатът в града е континентален, със студена зима и топло лято. Голяма част от нашето дълго пътуване минаваше покрай реката Сейнт Лорънс, кръстена на името на Свети Лаврентий, която идва от източната част на Северна Америка, минава през югоизточната част на Канада и стига чак до североизточната част на САЩ. Всъщност Канада е основно природа и вода.

От известно време често си мисля за хората, които живеят тук. Тя е емигрантска държава. Също като Америка, но много различна. Държавата има социална политика по отношение на образование и здравеопазване.

Заведенията са пълни, а храната  фантастична. Установявам, че вибрацията на мислите, на думите, на делата ти не пита нито какъв си, нито откъде си, нито каква религия изповядваш, нито какъв  цвета на кожата ти, какви добродетели имаш, какви са ценностите ти и справедлив ли си, не си ли. Тя се интересува само колко любов, доброта и истина си дал на себе си! Не на друг! На себе си!  Никого не можеш да срещнеш, никого не можеш да задържиш и никого не можеш да върнеш. Магията на живота е всеки ден да се променяш. Да си прощаваш. Да прощаваш! Да израстваш! Да напускаш себе си и да намираш изхода от теб самия. Когато се разгневиш, защото действителността не покрива очакванията ти, започваш да танцуваш с дявола. Колко ще бъде дълъг танцът ти с дявола, е твой избор и най-вече твоето собствено наказание. Няма отговор, който да не ти е даден. Огледай се първо в себе си! Там търси грешката, прошката и покаянието, ако не чуваш със сърцето, няма да чуеш и с душата си. Не всичко, което чуваш е за сърцето, но единствено то разпознава истината. Не всичко, което искаш се случва по начина по който си го представяш, защото никой не ти е длъжен с нищо! Длъжник си единствено на себе си!