Тези снимки са ми е безценни!
Ровя се в паметта си обаче не се сещам за точна дата. Героите в нашият живот винаги са хората, които ни показват чрез техните постъпки как да бъдем повече от това, което сме.
Започвам с това, че няма по-богато въображение от това на самият живот.
Не се замислям откъде са историите за хората които разказвам. Докато пътувам срещам невероятни лица, хора, случки и съдби и когато попадна на някоя интересна личност или място ви ги разказвам.
Спомням си красивият пухкав сняг, който валеше и маршрута който с вълнение на деца чертахме по цели нощи с Galina Kazakova и Lora Valeri, върху картата на Северна Индия. Наричат го най-опасният път в света! Там срещнах тези необикновени хора..
Същите тези смели сърца придобили "убийствена" високопланинска северно индийска слава с целият познавателен арсенал с който разполагаха всяка сутрин преди изгрев се изтръгваха в 5,30 от уюта на сънищата си, за да измият и почистят колите с които пътувахме. Правиха това и вечер след 12-13 часа продължително шофиране през най- опасните пътища на Химчал Прадеш.
Хората в Хималаите живеят в едно вечно очакване, да зърнат или видят някоя нова и смайваща красота непозната преди и с още по-голяма любов да успеят да я покажат на любопитните чужденци най-велчествената планина в света. Странни са правилата на малките общества! И строги! Влезеш ли в калъпа, групата се успокоява. Докато стърчиш и не се вместваш в него, дразниш не защото си различен, а защото съществуването ти доказва, че има живот далеч по-хубав и интересен от този на общността и най-вече защото застрашаваш правилността и непоклатимостта на чуждото статукво! Такава свобода малките ограничени хора и общества нито разбират, нито примат, нито прощават. И на вече не позволяват. Нито на себе си, нито на другите. Моите герой бяха такива. Смели мъже! Успяли да скъсат нишката на ограничеността на отдалечената им общност. Повярвайте ми иска се много кураж, за да минеш 1470км. по билото на Хималаите по тези тесни каменисти пътища с надвиснали тонове опасни скали над тях. Да го направиш със спокойствие и смирение! Истината е, че всеки тръгнал по този път знае, че може да не се върне! Там само планината решава! И там сте само ти и тя!
"В Хималаите се пътува само с правилните хора. Планината не иска и не приема всеки".Това ще запомня от тях!
Далеч на границата с Тибет се намира забравеният от Бог град Читкул.
Дните там се движат тромаво и бавно в монотонен ритъм, чието еднообразие е в състояние постепенно да заличи самоличността и желанието за живот на всеки нормален човек. Хората живеят толкова затворено, че като видят непознати хора свеждат глава. Вратите скърцат от едва доловим вятър. Докато вървях си мислих, че някъде в минал живот са грешките и това да живееш на подобно място са последствията от предишен живот.. Вървях и си мислих докато едни звънливи детски гласчета не приковаха вниманието ми. Това бяха около 30 дечица в едно схлупено училище без прозорци, облечени в красиви червени униформи, които едвам се виждаха от земята и имаха открит урок. На всеки две минути излизаше по едно дете и задаваше команда на чист английски, която другите деца повтаряха докато маршируват като малки войничета!
Основно командите бяха колко обичат и се гордеят че са от Индия! В тези невръстни дечица в това безрадостно селце ги възпитаваха на английски да обичат родината си и да имат национална гордост от това че са индийци!!!
Тръгнахме си смълчани! Не знам кой е по-наказан от нас?!?
Оставям на вас да прецените!
За тези от вас, които биха искали да научат повече за Хималаите от мен, мое да чуете тук 👌
Едва ли пътуването би имало особено голям смисъл, ако не съумееш да създадеш мечти или да вдъхновим хората до които достигаме!
Остави коментар
Този сайт е защитен чрез hCaptcha и се прилагат Правилата за поверителност и Условията за използване на услугата на hCaptcha.