Последната прощална приказка на Шехерезада под звездите на Вавилон
На един стар пазар пълен с чудеса под куполи от синьо злато в един древен град, идвали християни, мюсюлмани, еврей, мъдреци, гададетели, баятели, пророчици и търговци от цял свят и само мен, Georgi Milkov и StanislAva Azova, ни нямало там.
Под едно старо минаре, когато мюсюлманския полумесец изгрял, Ирак станал сърцето на нов свят, а Багдат разцъфнал в злато и пергамент.
Един мъдър абасидски халиф го направил столица на своята империя и градът станал един от най-богатите с наука, заняти, знания, търговия и богатство, което го направило мишена за нашественици от самото му създаване.
В една прашна нощ му избрали името - „Уадад“ - име на древен бог, което означавало щедрост.
Славата му се разнесла на длъж и шир. Златния век на развитие, достига по време на управлението на петия халиф, който го превърнал в столица на културата, изкуствата, литературата и поезията. Построил едни от най- красивите медресета и джамии и бил толкова търсен и посещаван от най- талантливите личности на античния свят, че го нарекли „Домът на мъдростта и красотата". Смятали го за първия университет в историята, който станал център за превод, писане и преподаване. Разполагал с най- богатата библиотека, съдържаща произведения на водещи писатели и преводачи за времето си и хората идвали от всички крайща на света само, за да зърнат красотата и очарованието му.
Зад една прашна врата, в един от най- красивите музей в света, върху едни древни клионописи с вавилонски йероглифи, един обикновен човек с охлузени семпли черни обувки няколко номера по големи, намира исторически записи, които потвърждават, че древното му име е арамейско и е споменато на плоча, датираща от 18 век пр.н.е. от времето на управлението на цар Хамурапи.
Цивилизациите следвали една след друга, ислямът преминавал през тях, но процъфтял по време на епохата на Абасидите. След създаването на държавата си, те започнали да търсят нова столица и така, вторият абасидски халиф, избрал малко село известно като „Багдад“. Това се случило сутринта на 145 г. по хиджра и го нарекли „Град на мира“.
В едно далечно време, за хората от Арабския халифат, най- важното нещо били били книгите. Превода им на арабски език достигна своя връх в Багдад, по време на управлението на халиф Ал-Ма'мун ибн ал-Рашид, който щедро обсибвал автори и преводачи с дарове, давайки тежестта на книгите им в злато. Така арабският език се трансформира от обикновен език на поезията и литературата в език на науката и философията.
Ето ни в старата част на Багдат в където една принцеса на име Шехераза, е разказала приказка за Любовта, с която ще остане в историята завинаги. На същия пазар от който стария магьосник намери лампа с която открадна вълшебната лампа на Аладин, или Али Баба, който надхитри разбойниците, Синбат ще преплува океани.
С времето духът на златния век ще остане присъстващ със светлина на светилища създадени от водещи фигури, основатели на школи на мисълта и редица други създадетели на различни ордени.
Хилядолетия наред Ирак, е люлка на цивилизацията и една от водещите държави в Арабския свят.
Безоблачното време свърши. В една красива пролетна благоуханна сутрин, дъждът тихо валеше птичките пееха, дърветата бяха разцъфнали, хората отиваха на работа, а децата бързаха за училище. В същата тази сутрин, на едно друго място безцеремонно един бездушен безбожник, започна един от най- кървавите, апокалиптични и амбициозни конфликти в историята.
Небето посивя. Безмълвието се понесе с болката, страданията, калта, пепелта и кръвта от сълзите на следващите двадесет години.
Погребах великодушието, ведростта и вежливостта си тази сутрин.
"Демонът обича себе си чрез теб. Доколкото извратено може да обича злото"
В една красива пролетна благоуханна сутрин, дъждът тихо валеше птичките пееха, дърветата бяха разцъфнали, хората отиваха на работа, а децата бързаха за училище.
В същата тази сутрин, на едно друго място безцеремонно един бездушен безбожник, започва един от най- кървавите, апокалиптични и амбициозни конфликти в историята.
„Добър ловец е миналото, красиви са капаните му. привидното спокойствие и лекотата, с които нещата се случват в познатия свят, с познатия човек. И най-вече заради това, че познатото не плаши, защото уравнението не крие неизвестни.
Остави коментар
Този сайт е защитен чрез hCaptcha и се прилагат Правилата за поверителност и Условията за използване на услугата на hCaptcha.