ЧЕРВЕНОТО НОЩНО КАНДИЛЦЕ - ВИХРУШКА

Толкова много обичам света на детските си спомени. Винаги ще ми се струва безкрайно по – реален, от който и да е друг. Често си спомням за червеното нощно кандилце, което блещукаше над главата ми като скъп спомен от баба. Танцуващите сенки по стените в полумрака, излъчваха магично тайнство. В атмосферата винаги витаеше нещо приказно и загадъчно. Скърцащият миндер и коженото кресло, в което се настаняват удобно и търпеливо чаках да дойде време за сън след изморителните игри. Най - любим за мен си оставаше таванът, защото в него откривах света на бъдещите си мечти. Беше пълен с карти и атласи от цял свят. Най- много мечтаех за Австралия. Беше толкова отдалечена от всичко останало. И цветовете и бяха магични . Обещах си като порасна обезателно да я посетя, за да се убедя дали всъщност е толкова далеч колкото  ми изглежда.  Старият часовник дрезгаво звънеше всеки път, когато някой се докосваше до него. Атмосферата от всичко това, успя да събуди и създаде любовта ми към красотата и уюта, които цял живот събирам, създавам и раздавам. Някъде в далечината като ехо след празник, се прокрадваше гласът на майка ми, която идваше да ме завие с големия пухкав юрган, под  който се скривах и вярвах, че съм невидима. Не си спомням нищо по-дружелюбно от голямата печка в съседната стая и танцуващият пукот на дърва, с благоуханния аромат на бор. Нейната топлина и ароматът на индрише в сладкото ме пазеха от всички беди и неблагополучия. С майка ми имахме особен маниер на разбирателство и нерушим договор, свързан с честността, нарушаването на който се наказваше със строго мълчание от нейна страна. Очарованието и разговорите, съчетани с приказките, които толкова старателно ми четеше, уютността и силата на характера, нежната и широка усмивка, гордата и свободна осанка, живото си въображение и усета и за красиво, заедно с безпримерно й чувство за хумор, запази до края. Непоклатимостта на родния дом и семейно огнище, успяха да създадат у мен усещане за необятност. Това беше моята първа най - силна привързаност. Обичта между родителите ми не се изразяват в думи, а в съкровена основа на вътрешен начин на живот. След години,  подобно усещане ми се появи няколко пъти на различни места в Азия. Тази любов към хората, това любопитство, този дух на търсачество към новото и непознатото ми остана от детството. Всяко нещо чака своето време за приложение на силите си в живота. От времето на печката и индришето, всяка сутрин се събуждах с хиляди ангажименти и ново амплоа. Един ден карах мотор, друг път раздавах цветя на минувачите, просто да ги зарадвам, четвърти поканих на разходка десетки жълти пиленца до червеното нощно кандилце да го зърна за миг. Всеки ден измисля нови неща. Ден с ден нямаше еднакъв. Неспокойният ми и непоколебим дух ме отведе до най - отдалечените точки под слънцето. Това винаги ми е носило пълнота. Моят двигател винаги си били моите мечти и жаждата да откривам, създавам и пресътворявам живота си с цвят и аромат. Затова никога не са ми трябва ли празнични украшения. Човек сам, преизпълнен с желание, превръща всяка купа сено в елегантно украшение на  живота и мечтите си. Животът всеки ден започва отначало!.